Архив

< Юни 2018 >
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Илиан Илиев чака бразилски нападател на лагера в Банско

Бразилски нападател се очаква да се присъедини към „Черно море“ на лагера в Банско.

„Черно море“ стартира контролите с победа над „Черноморец“/ Снимки

„Черно море“ стартира контролите от лятната подготовка с победа.

Катрин Панкол отново ни среща със своите muchachas в „Три целувки“

Популярната френска писателка Катрин Панкол се завръща с романа „Три целувки“.

Цял отбор „моряци“ аут за първата контрола, в игра влизат юноши

„Черно море“ продължава своята подготовка с наситена програма от тренировки.

„Никой не знае часа“ от Рене Фройнд - роман за пътя към себе си

В началото на лятото австрийският писател Рене Фройнд прави своя дебют на български език

  • Илиан Илиев чака бразилски нападател на лагера в Банско

  • „Черно море“ стартира контролите с победа над „Черноморец“/ Снимки

  • Катрин Панкол отново ни среща със своите muchachas в „Три целувки“

  • Цял отбор „моряци“ аут за първата контрола, в игра влизат юноши

  • „Никой не знае часа“ от Рене Фройнд - роман за пътя към себе си

liverpool01Историята на един от най-известните футболни клубове в света - „Ливърпул“, е проследена

в книга от спортните журналисти от Острова Джонатан Уилсън и Скот Мъри. „Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача“ излезе с логото на „Сиела“ малко преди финала на Шампионската лига в Киев, на който тима от града на „Бийтълс“ премери сили с Реал Мадрид.


Как един отбор успява да се събере и да преодолее невъзможните препятствия по пътя към успеха? В какво се крие умението да обърнеш мач, в който губиш с 0:3 на полувремето и едва час по-късно да вдигнеш купата на европейския клубен футбол, побеждавайки с 6:5 след дузпи? Дали ключът е в мотивацията и треньорските умения, или в несломимия дух на играчите на терена?


Отговорите получаваме от известните британски спортни журналисти и анализатори Джонатан Уилсън и Скот Мъри в книгата „Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача“. Вътре се проследява не само историята на един от най-популярните футболни отбори в света, но и се дава нагледен пример как се гради успешен екип, защо понякога тежката загуба е полезна, тъй като чрез нея натискаме бутона „рестарт“ и тръгваме по пътя нагоре към успеха, как един истински добър лидер може да поведе целия тим към победата и др.


Десетте двубоя, на които Джонатан Уилсън и Скот Мъри се спират в книгата, обхващат периода 1899-2005 г. Освен история и анализ на ситуациите, довели до крайния резултат във всеки един от тези ключови за тима двубои на местно и европейско ниво, книгата съдържа и над 30 цветни и черно-бели снимки, които онагледяват подробния анализ на двамата специалисти.


liverpool02В увода към „Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача“ Джонатан Уилсън подчертава: „Даден момент може да оформи резултата в мача, даден мач може да реши цял турнир, а един турнир може да промени кариерата на играч. Футболът невинаги е справедлив.“
Преводът от английски език е на Христо Димитров, а оформлението на корицата - на Дамян Дамянов.

 

 


ОТКЪС ОТ „ЛИВЪРПУЛ. ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ВЕЛИК ФУТБОЛЕН КЛУБ В ДЕСЕТ МАЧА“

 

 


Ливърпул е формиран през 1892 г. след страхотни машинации в борда на Евертън, който първи играе на „Анфийлд“. Век по-късно Ливърпул изпадна от върха на английския футбол, а една от причините беше, че не успя да приеме реалностите на новата комерсиална среда. По ирония на съдбата съществуването на клуба се дължи на факта, че един човек е направил тъкмо обратното век по-рано. Президентът на Евертън Джон Хоулдинг се замесил в скандал с наема на стадиона със собствения си клуб. Той бил собственик на „Анфийлд“ и започнал да вдига наема, след като отборът печели първата си титла през 1891 г. и се радва на първоначален успех. Хоулдинг бил пивовар и настоял играчите на Евертън да се преобличат преди мачовете в неговия хотел „Сандън“ – това повишавало статута му, – но пък оставял футболистите по екипи да минат през тълпата, за да стигнат до стадиона. Освен това искал да има изключителни права да продава алкохол по трибуните. Той наистина бил изпреварил времето си.
Хоулдинг се опитал да поеме пълен контрол върху Евертън, като на 26 януари 1892 г. регистрирал името „Футболен клуб Евертън и Атлетик Граундс Къмпани Лимитид“ в правителствения регистър на компаниите, но останалите членове на борда на Евертън го бламирали и решили да напуснат „Анфийлд“ и да купят нов терен на „Миър Грийн“, „Гудисън Роуд“. Футболната лига отхвърлила опита на Хоулдинг да запази името на клуба, заела страната на отцепниците на „Гудисън“ и го оставила с празни ръце и хвърчащ лист хартия без никаква стойност. Пивоварят взел съвсем просто решение – сменил името на „Футболен клуб Евертън и Атлетик Граундс Къмпани Лимитид“ на „Футболен клуб Ливърпул и Атлетик Граундс Къмпани Лимитид“ и основал свой собствен клуб, който да играе на „Анфийлд“. Това се случило на 3 юни 1892 г. (Ето защо тази дата се смята за официален рожден ден на клуба, макар че така се загърбва неудобната истина, че по онова време казусът зрее вече от пет месеца, а първото име е Евертън.)
Ливърпул мигновено пада жертва на собственото си високомерие. Хоулдинг иска отчаяно генериращите пари мърсисайдски дербита и подава молба за приемане във Футболната лига, но попълва само частта за елитното ниво, като пренебрегва онази част, в която питат клубовете дали са подготвени да бъдат избрани в новоучредената Втора лига. Лигата отхвърля заявлението на Ливърпул и клубът е принуден да започне живота си в Ланкашърската лига.
Създаването на новия отбор е по-успешно начинание. Хоулдинг се срещнал с приятеля си Джон Макена, който бил служител по ваксинирането на бедните работници в града, и му възложил задачата да намери достатъчно футболисти, достойни за синьо-белите екипи на Ливърпул. Като всеки друг, интересуващ се от прогресивния футбол в онези дни, Макена отишъл в Шотландия, където играчите били по принцип по-технични, отколкото в Англия, тъй като не били преминали през училищната система южно от границата. Тя насърчавала по-силов футбол в стил „ритай и бягай“. Парите били набрани чрез импровизирано емитиране на акции и за някакви си три месеца Макена изградил впечатляващ състав почти изключително от шотландци. От деветнайсетте футболисти, които щели да представят Ливърпул в първия му сезон в Ланкашърската лига и Купата на Англия, петнайсетима били шотландци, а четиримата останали англичани участвали в общо едва шест мача.
За безкрайно удоволствие на Хоулдинг двама от тримата стопроцентови титуляри на Ливърпул за сезона били отмъкнати от Евертън – резултатното крило Том Уайли и сигурният защитник Дънкан Маклийн. Другият несменяем бил партньорът на Маклийн в отбрана, капитанът Андрю Хана, също възпитаник на Евертън, макар и да бил взет от Рентън. Звездното попълнение в средата на терена бил Джо Маккю от Селтик, а в нападение се изявявал двайсет и две годишният Джон Милър, който тъкмо бил спечелил първите две шампионски титли на новата Шотландска лига с Дъмбартън.
Първият мач на Ливърпул на 1 септември, четвъртък, е два дни преди голямото начало на първенството в Ланкашърската лига, приятелска среща на „Анфийлд“ срещу Родъръм Таун, тогава шампион в Мидландската лига. Хана печели жребия с монетата и избира да защитава вратата откъм „Уолтън Брек Роуд“. Тази традиция се спазва, доколкото е възможно, и днес – през второто полувреме Ливърпул винаги иска да напада към трибуната, известна вече като „Коп“. Хоулдинг слязъл на терена, за да изпълни центъра на Родъръм и скоро станало ясно, че вместо да се връща на трибуните, петдесет и девет годишният пивовар можел и да остане в игра, за да помогне на отбора от Южен Йоркшър. Ливърпул смазал Родъръм със 7:1, а пет от головете паднали през първото полувреме. Първото попадение за Ливърпул било на Малкълм Маквийн, привлечен от Търд Ланарк. Шутът се запомнил и с това, че профучал край известния Артър Уортън, първата чернокожа суперзвезда на английския футбол.
Когато сезонът започнал официално четиридесет и осем часа по-късно, стартът на Ливърпул бил не по-малко впечатляващ – разгромна победа над Хайър Уолтън пред 300 зрители, платили билети. Денят тръгнал накриво за Хайър Уолтън още от самото начало. Отборът закъснял за мача с 45 минути, понеже погрешка отишъл на „Гудисън парк“, а после станало още по-зле. Ливърпул спечелил с 8:0. Първият гол паднал в петнайсетата минута, когато крилото Джон Смит (купен от Съндърланд, където шотландците също били на почит) завършил бърза контра с остър удар по тревата в долния ъгъл. За втори пореден мач Ливърпул водел на почивката с 5:0 и печелел убедителна победа. Два дни по-късно обаче на играчите било припомнено какво е нивото им на фона на останалите – били пометени с 0:5 в приятелски двубой с Айрънополис от Мидълзбро, безспорния хегемон в Северната лига. Ланкашърската лига обаче била твърде тясна за Ливърпул, който спечелил титлата с по-добра голова разлика от Блекпул (единственият отбор, който се наложил и в двата мача от шампионата – 3:0 като домакин, а след това и с 2:0 на „Анфийлд“). Ливърпул заслужено оглавил таблицата, като според местния вестник „Мъркюри“ показал футбол, сравним с „най-добрите дни на Престън Норт Енд“. Е, отборът трябвало да трепери цяла седмица в нервно очакване. В последния кръг обаче Блекпул стъпил накриво срещу средняка Саутпорт Сентръл и загубил. През 1947 г. Ливърпул печели титлата по същия начин.
Но вероятно най-паметният мач в първия сезон на Ливърпул бил финалът на Купата Ливърпул Синиър – победа с 1:0 в мърсисайдското дерби срещу Евертън. Срещата била съпроводена с доста нерви. Маккю и бъдещият мениджър Мат Макуин се спречкали доста грубо, а Уайли вкарал гола с още един от запазените си ниски удари. В края на мача футболистите на Евертън претендирали за дузпа, като твърдели, че топката била, по думите на „Мъркюри“, „боксирана умишлено от един от защитниците“. Съдията не се съгласил и купата отишла при Ливърпул. Поне на хартия. След последния сигнал всички от Евертън протестирали толкова яростно срещу „некомпетентността“ на рефера, че трофеят бил връчен официално едва седмица по-късно, когато местната асоциация отхвърлила подаденото оплакване. Ливърпул завършил първия си сезон с две титли. Отборът набрал инерция, но скоро загубил и двете купи, които били откраднати от витрината на магазина, където били изложени. Клубът трябвало да плати 130 паунда, за да си ги върне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Търсене/ Search

Най-четени

YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Google

ydarasport.eu използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information